Archive for April, 2007
Кой-ги-е-ре-дил-те-зи-па-ве-та-а-а
Страх и ужас. Исках да озаглавя днешното писане като “Първо излизане в парка”, но така и не можах да се възстановя от off-route разходката и само това ми е в главата. Сега вече и аз мразя всички паркирани автомобили, всички строители на пътища и всички проектанти на паркове. Ето няколко нови неща, който разбрах днес:
1. Детските количка са МПС-та (щом се движат само по улицата)
2. Детските количка са с висока проходимост (щом нищо не може да ги спре – високи бордюри, липса на плочки, павета с дупки)
3. Парковете не са подходящи за детски колички, ако нямате амортиьсури (тате, как се пишеше тази дума?)
Иначе на вън не е лошо. Направихме едно голямо кръгче – имаше нагоре, надолу, по равно и т.н. Само дето от бебешкото кошче виждам само клони и небе. Но за всичко си има времето – ще се покажа и аз навън.
Ах, тези колики
Пустите му колики. Ама не можело без тях. Все едно да прескочиш тийнейджърството (не знам какво е, но и то следвало). Боли, та боли. То май и аз съм си виновна – каквато съм лакомия. Ма какво да направя – много е вкусно. Като се наям и ме почнат си викам – “другия път няма да преяждам, само супа и салатка”, ма като дойде време за ядене … не мога да се въздържа.
Сега мама и тате ми поръчаха някакви магически капки на леля Поли и надеждата ми е в нея. На съседите също, че вече доста ме послушаха май 🙂 .
П.П. Тук няма да слагам снимка, че ще си разваля имиджда на сладурана.
Килограмите и аз
“и-и-и, тц,тц – качила е 50 грама”
“а-у-у-у, свалила е 20 грама”
Онзи ден даже на диета ме сложиха. Няма шега! Не стига че ям по някакви си 90-100 милилитра, а те даже ми ги отрязаха на 50. Аз пък ще стачкувам и ще рева все едно ме колят, да видят те дали ще ми режат дажбичката. Ей сега ги почвам.
ГЛАДНА-А-А-А-А-А-А-А-А СЪ-Ъ-Ъ-Ъ-ЪМ!
Ех, живот
Тези дни нещо занемарих попълването на дневника. Но така е – какво да се прави, мислех си че ще имам много свободно време и ще пиша всеки ден. Къде ти – това да си бебе хич не е лесно. Денонощни ангажименти. Ядене, пълнене на памперси, тоалети, преобличане, баня, масаж, гимнастика, оригване, сън, колики, глезене, разходки, профилактични прегледи, … лу-у-у-дница. Миг спокойствие не ми остава. Вече не търпение чакам да порасна да имам повече свободно време.
Календарче
Тези дни така ме объркват. Всеки ден губя поне по час-два да сметна на колко съм станала вече (да,да – онова бърчене на челото е точно затова). И понеже не добре за една дама да получи бръчки, помолих тате да измисли нещо. И той ми сложи едно календарче (виж горе в дясно на началната страница), което казва на колко съм вече
Чу-у-у-у-десно-о-о.
За първи път навън
Е, 10-те минути на балкона трудно могат да се нарекат “разходка”, но като за начало е добре. Утре обещаха 15 мин, после 30 мин и накрая “на живо”. Тате така ме беше увил, че не можах да позяпам кой минава по алейте в парка 🙁 . Иначе навън е добре, само трябва да ме пазят от слънцето, че хич не ми понася на финната кожа и на очите (не са ми купили още слънчевите очила – няма моят модел)
Как да ме гледат
Та затова реших да направя нова категория – Рецепти за гледане на бебе – там ще описвам какво изпробват върху мен мама и тате, разните доктори (педиатри се наричали казват) и какъв е последващия ефект.
Друго си е в къщи
Дано скоро ги схванат, че не обичам да чакам.
Как се събуждам