След сутрешна закуска много обичам да си додремвам в компания. Така де, цяла нощ сама – редно е на сутринта някой да ми прави компания. И аз си избирам най-големия защото има много място за гушкане по него 🙂
561Признавам – виновна съм. Толкова време не съм писала. Ма така е, започнаха жегите и вече не ми се седи пред компютъра – в парка все пак е доста по-инересно. А като се върна от там – вече съм гладна, после ми се доспива … и не остава време за писане 🙂 Ма вие ще ме разберете. Пък аз обещавам да наваксам
552Дойде време и аз да отида на пикник. Друсането си заслужаваше. С мама, тате, чичо Боби и леля Марийка отидохме на една зелена поляна около София. Нямаше го досадния прахоляк и шум от автомобили. Само дето много духаше и не смееха да ме покажат на вън. Но другия път повече. И този път да не забравяте барбекюто и пържолите – че то срамота пикник без скара 🙂
Сладка дрямка с тате
След сутрешна закуска много обичам да си додремвам в компания. Така де, цяла нощ сама – редно е на сутринта някой да ми прави компания. И аз си избирам най-големия защото има много място за гушкане по него 🙂