2875Преди няколко дни пак ми гостуваха мойте приятелчета Иван и Косьо. Този път не пропуснахме да си направим по-сериозна фотосесия. Аз, разбира се, бях във вихъра си и си показах всичките магарии (Косьо, други път стискай бибата си по-силно, че много лесно я измъкнах). Хич не е лошо с двама кавалери. Дано скоро да дойдат пак – обещали са ми да ме водят на пързалката.

С малко закъснение, все пак да информирам, че най-накрая успех да си подновя галерията и има снимки от последните 4-5 месеца.

Тц,тц, като гледам назад какво е било – не мога да се позная. Ето някой от важните моменти в този период

2083 2245 2548 2356 2566 2832

2746Крайно време и аз да бъда малко полезна на колежките и колегите, които бутат колелото на живота малко след мен. Става въпрос за папането или както му казват големите – “захранването”.

От мама знам че това е било доста сериозен въпрос. Също така явно няма “единствен” и “най-правилен” начин за това. Мама веднага след раждането ми започна да чете, пита, разпитва, мисли, премисля и прочее докато сътвори моята схема за захранване.Реших да я публикувам за да могат и други мами да почерпят опит и да намерят тяхната най-добра схема. Приемам въпрос, предложения и критики в коментарите, ама да знаете че мама ще отговаря – аз мога само да казвам какво ми харесва на вкус, но не и защо не ми дават още да ям бургер.

2623Много си падам по купоните … нощните купони. За съжаление не винаги се събуждам навреме и ги пропускам понякога. Но успея ли да се събудя … опааа. Иху-аху поне час-два. Любимото ми е да е към 3-4 часа. И понеже е доста скучно да съм сама, веднага будя мама и тате. В началото се правят на скромни – не искат да се присъединят – но като се разпея и метна няколко неща – се присъединяват веднага. Даже ме взимат при тях – все пак всички заедно е по-интересно. Аз си се веселя, но те по някоя време се опитват да се измъкнат и да заспят. Един два шута в носа или в корема и пак са на линия – амаха, няма да се правят на пенсионери. Като им доскучее, ги гъделичкам с бибата по носа. Към 5 се уморявам и пускам всички да си ходят по леглата. И така до следващия купон. Заповядайте и вие.

П.П. Снимки няма да има, защото ще е грубо някак да се снима със светкавица посред нощ.

2698От тази седмица се преселих на нова площадка за игра – ураааа. Старата ми отесня сериозно и от днес вече съм на … ПОДААА!!! 🙂

Голям кеф. Мога вече сама да стигам навсякъде … стига да не ме хване дежурния родител и да ме върне на начална позиция. Обичайния ми маршрут тръгва от канапето, после прилазвам до онова хубаво нещо с много копчета, дето пуска различни музика като го щракам. От там с няколко крачки (мдаа и крачки мога) се прехвърлям на големия стъклен буркан, който си сменя цветовете като го пляскам по стъклото. От там с един бърз диагонал в тръст стигам до кошарата(отвън изглежда различно, но я познах по следите от зъби). Кошарата има закачен един магазин пълен с играчки – само трябва да си го откача от стената, ма това е лесно – все пак съм 7,5 кг вече 🙂 Вътре има какво ли не – палячовци, топки, жирафи, … ехе – друго си е да има избор. Като им се наситя, продължавам покрай вратата (пътьом изключвам телефона да не ме безпокоят) и стигам до заветната цел – чекмеджетата на бюрото. Ех – направо кореком – листове, химикалки, найлончета, едни такива завитички (кламери им викали) и какво ли още не. Ма нещо напоследък не успявам да стигна до там – таман ми остават някакви си сантиметри и … хоооп – озовавам се във въздуха и кац – в центъра на стаята. Уааааа – аз така не играя.

Такива ми работа. Ще пиша пак като достигна нови точки.

Хопааа!

Ето ме и мен пак на линия. След почти 6 месечно отсъствие от интернет фронта триумфално се завръщам (надявам се за постоянно) .
Отсъствието си мога да обясня, разбира се. Беше главно поради неотложни задачи свързани с порастването. Ми то не беше шега работа – колко неща се случиха от последния път – ех-е-е-е. То не бяха зъби (имам си вече 4 и 1/2), изправяне (още 6-тия месец, малко след придобиване на новия имот) , пълзене на пълна скорост (взимам хола за 4,5 сек от място) и прочее. Съжалявам, че не ги отразих своевременно, но сами разбирате – когато си толкова развълнуван от нещо ново – не ти е до писане. Мдаа.

В перспектива мога да издам, че скоро трябва да се появи и първия ми видео клип – няма грешка. Ще му направим официална промоция.

Толкова за сега от мен – време е за лягане, че ще ме хванат мама и тате как пиша тайно под юргана