Разказче

Днес чичо Луки ми изпрати интересно разказче. Много ми хареса. Само се надявам да не е валидно за мен, че това лоша работа …

“Колко хубаво би било ако живота протича наопаки.Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш.
След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден.
Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената,
… и накрая свършваш като XXXX”

(тези кръстчета накрая незнам какво значат, ма тате каза че съм била малка още)