1819Нищо друго вече не може да замени въртенето по корем. Точка. Никакви играчки, яденета, къпанета и прочее глезотий не ми хвалете – само ме оставете да се въртя на спокойствие. Вече мога във всички посоки. И на всички места -в леглото, на повивалника, във ваната … да,да и във ваната – ма там нещо не ме оставят много много – не знам защо.

Сега почвам да се усъвършенствам и да окривам че като се завъртя и навиря дупето, даже и се придвижвам. Ма не много – оплитам се в мрежата на леглото и трябва да спра. След това някой от пазителите ми ме връща на изходна позиция. Ще ги издебна някой ден и ще стигна по-далеч … очаквайте картичка от там

1831Ето един достоен мъж, които ме гледа влюбено. Имам му пълно доверия и му разрешавам да ме пази докато играя на моята специална площадка за игри. Сега чакам да се престраши и да ме покани на среща в парка…

1639Край!

Търпението ми се изчерпа. Уволних сегашния си секретар на сайта и си търся нов. Това неговото на нищо не приличаше – по един месец не може да намери време да пише нищо за мен. А събитията си се нижат, живота си върви и няма кой да ги документира за поколенията. Срам! И читатели протестират – не искат да си плащат абонамента – правят лоша реклама.

Така че приемам кандидатури всякави.

Задължения:
 – да може да гушка хубаво докато му разказвам патилата и да ме слуша внимателно , а не да гледа телевизия
 – да пише редовно и да поддържа добрия ми имидж – никакви че мрънкам, че се лигавя, че съм се напишкала и т.н.
 – да приема плащане в усмивки и пощипвания по корема и бузите.

Ще се свържа само с избраните кандидати

От няколко дни ми измислиха ново име – Беснейка. Като ме хванат бесните и за 2 мин мога да насуча на масур 2 метра чаршаф, 1 метър пелена и няколко тензуха. И за още питам. Изобщо борбата с всичко около мен се оказва много интересна – стига да успея да ги докопам, че нещо много ги пазят. Но от време на време бдителността им отслабва и разни неща се оказват в ръцете ми – тежко им.

180117981813

Тц,тц,тц – колко неща ми се събраха да разказвам. Но не остава грам време. Пък и секретаря ми нещо много отсъства тези дни и няма на кого да диктувам (вие да не мислите че се мъча сама да пиша – тц). Иначе в резюме:

Това с мируването в леглото вече ми стана навик. Като не плача, установих че очите ми са отворени и виждам много интересни неща. Някой даже взеха да ми харесват и пада голямо хилене.

1444Сериозно напредвам с гимнастиката. Изправянето на ръце за лицева опора вече е детска играчка за мен. Сега на дневен ред е обръщането от гръб по корем и обратно без помощ.

Ето и всичко в картинки по хронологичен ред >>

Голямо откритие в моя скромен живот. Най-накрая разбрах за какво е онова гумено нещо, което все ме карат да дъвча. То било наистина за дъвчене! И се казвало биберон – на галено “биба”. И неочаквано за мен ми действа много успокояващо. Странното е че и на мама и тате така действа – и то без да го дъвчат те. Казват че вече в къщи било много по-тихо. Даже вече взех да се пристрастявам – хапна ли, веднага си го искам – иначе тежко им. Така изкочи новия термин “забибване”.

1516Вчера открих ново нещо – можела съм да лежа в леглото и да не плача. Доста интересно. Не е шумно, даже е приятно. Висят разни неща над мен, пооочти ги докопвам. Мама и тате също ме гледат усмихнато – явно и на тях им харесва така. Ма честно казано след 10 мин ми омръзва и се връщам на старата изпитана технология с плаченето. Някой ден може пак да помирувам – ма не обещавам кога.

531524528

След сутрешна закуска много обичам да си додремвам в компания. Така де, цяла нощ сама – редно е на сутринта някой да ми прави компания.  И аз си избирам най-големия защото има много място за гушкане по него 🙂

561Признавам – виновна съм. Толкова време не съм писала. Ма така е, започнаха жегите и вече не ми се седи пред компютъра – в парка все пак е доста по-инересно. А като се върна от там – вече съм гладна, после ми се доспива … и не остава време за писане 🙂 Ма вие ще ме разберете. Пък аз обещавам да наваксам

552Дойде време и аз да отида на пикник. Друсането си заслужаваше. С мама, тате, чичо Боби и леля Марийка отидохме на една зелена поляна около София. Нямаше го досадния прахоляк и шум от автомобили. Само дето много духаше и не смееха да ме покажат на вън. Но другия път повече. И този път да не забравяте барбекюто и пържолите – че то срамота пикник без скара 🙂