2455Ей, ма много нови неща тези дни. От снощи съм щастлива собственичка на полудвижимо имущество – нов креват. Мама и тате ме обзаведоха с това чудо на съвеременната мебелна промишленост. Вече се ширя на цели 0.98 кв. м. Имам си тераса с дървени пръчки на парапета, 3 плътни стени с модерна шарка – да ми е топло и уютно зимата и най-важното – едни пухкави възглавнички по всички стени, които ме пазят от челен удар в стените докато дивея – все пак съм Беснейка 🙂

Снощи ми беше толкова интересно, че 1 час не можах да заспя от вълнение, та мама ме върна в старото креватче, но от тази сутрин официално се нанесох и вече се чувствам като у дома си.

Да ми дойдете на гости – ще черпя вафли и мляко (имам едни скътани под матрка – шшшт, мама не знае)

ИМАМ ЗЪБКИ-И-И. И то не едно, ами цели две на веднъж. От къде изкочиха незнам, но усещам че вече мога да гризкам и по-твърди неща – примерно дистанционното, на тате телефона, на мама циците и други такива.

Баба пък светна мама че който ги е видял първи трбява да купи подарък на детето (сиреч на мен) – и хоп ето ме с първият ми автомобил. Някакъв заек ми го кара, но няма да го гоня засега – нека си имам шофьорче.

ДАЙТЕ ПЪРРРРРЖОЛИТЕ-Е-Е да пробвам зъбите-е-е.

2428Ето ме и мен вече на цяла половин година. Не е шега работа това вече – да ти се измерва възрастта с години, а не на месеци.

Благодаря, благодаря за пожеланията. Ще се постарая да си спазя всичките. В равносметка мога да кажа че до тук съм доволна от живота – спане, ядене и игра – какво друго му трябва на човек.

Почвам да чувам разни неща като “нямало по-хубаво от детството” – какво пък толкова има после …