Поради зачестилите слухове в жълтата преса, че този блог e измама и че всъщност в него не пиша аз, а разни самозванци, искам най-отговорно да заявя – НЯМА ТАКОВА НЕЩО.

Не вярвате ?!?! Видео, моля !

Реших си проблема с яденето. Вече сама си пазарувам и ям какво ми е кеф. Много съм доволна – хората са го измислили дори за късокрачковци като мен. Мятам се на количката и всичко е на една ръка разстояние – трябва само да си го дръпна.

Единствената ми забележка е, че много големи ги правят тез магазини – докато стигна до касата и … заспивам

Хайде, почна се с частните уроци. “Няма време” каза баба и извади партитурите. За час минахме Моцарт, Бах и Шогун (или беше Шопен) . Не че се оплаквам – само дето не стигам педалите и трябва да свиря с асистент – таман да ми прелиства нотите като се развихря. По едно време от някъде се включи и акомпанимент на барабани – после се оказа че е съседа отгоре – тропа по тръбите на парното. “Колега, излизаш от ритъма – не мога да те стигна”

Е, видях най-накрая и аз какво е това на планина – реализирах класическо ходене до Боровец. Е, по план беше Витоша, но напоследък тази Витоша станала много модерна и не можах да се доредя. Та затова – Боровец.

Основното ми впечатление от там е добро… даже много добро… бих казала даже че там е отлично … за сън. Ма такъв хубав сън му дръпнах – почти направо си го проспах. Е, мернах все пак туй-онуй – разни хора щъкаха насам-натам с нещо на краката си, други хапваха разни мръвки наблизо. И всичко беше много бяла. И някак така лесно се дишаше. Бе хубаво беше – пак ще ида. Може даже да пробвам как се придвижваха онези хора нагоре по байра със столчета.