Archive for August, 2007
По корем, по корем – първа радост е за мем
Сега почвам да се усъвършенствам и да окривам че като се завъртя и навиря дупето, даже и се придвижвам. Ма не много – оплитам се в мрежата на леглото и трябва да спра. След това някой от пазителите ми ме връща на изходна позиция. Ще ги издебна някой ден и ще стигна по-далеч … очаквайте картичка от там
Моята нова любов
Търся си нов секретар
Търпението ми се изчерпа. Уволних сегашния си секретар на сайта и си търся нов. Това неговото на нищо не приличаше – по един месец не може да намери време да пише нищо за мен. А събитията си се нижат, живота си върви и няма кой да ги документира за поколенията. Срам! И читатели протестират – не искат да си плащат абонамента – правят лоша реклама.
Така че приемам кандидатури всякави.
Задължения:
– да може да гушка хубаво докато му разказвам патилата и да ме слуша внимателно , а не да гледа телевизия
– да пише редовно и да поддържа добрия ми имидж – никакви че мрънкам, че се лигавя, че съм се напишкала и т.н.
– да приема плащане в усмивки и пощипвания по корема и бузите.
Ще се свържа само с избраните кандидати
Новото ми име е… Беснейка
От няколко дни ми измислиха ново име – Беснейка. Като ме хванат бесните и за 2 мин мога да насуча на масур 2 метра чаршаф, 1 метър пелена и няколко тензуха. И за още питам. Изобщо борбата с всичко около мен се оказва много интересна – стига да успея да ги докопам, че нещо много ги пазят. Но от време на време бдителността им отслабва и разни неща се оказват в ръцете ми – тежко им.
Колеги и колежки – да се обединим
Ето най-пресният пример тук
Този чичо много удобно е описал всички хитрости, които е приложил срещу младия ни колега. Но той просто не подозира, че и ние следим мрежата и ще приложим ответна тактика. За целта предлагам обединение. Когато някой се натъкне на ново спирачно средство срещу пакости, да го сподели, а другите ще опишат как са успели да се преборят с него.
Съвет #1 Ако ви блокират онова сладко чекмедже на бялата кутия, което се отваря като натискаш копчето му, направете следното – намерете от някъде кламер и го мушнете в дупката до копчето – хопалааа, чекмеджето е отново в ръцете ви. (това го открих когато тате си отвори така чекмеджето след като аз си бях прибрала там гуменото пате)