Ах, тези колики

Пустите му колики. Ама не можело без тях. Все едно да прескочиш тийнейджърството (не знам какво е, но и то следвало). Боли, та боли. То май и аз съм си виновна – каквато съм лакомия. Ма какво да направя – много е вкусно. Като се наям и ме почнат си викам – “другия път няма да преяждам, само супа и салатка”, ма като дойде време за ядене … не мога да се въздържа.

Сега мама и тате ми поръчаха някакви магически капки на леля Поли и надеждата ми е в нея. На съседите също, че вече доста ме послушаха май 🙂 .

П.П. Тук няма да слагам снимка, че ще си разваля имиджда на сладурана.