Новата ми площадка за игра

2698От тази седмица се преселих на нова площадка за игра – ураааа. Старата ми отесня сериозно и от днес вече съм на … ПОДААА!!! 🙂

Голям кеф. Мога вече сама да стигам навсякъде … стига да не ме хване дежурния родител и да ме върне на начална позиция. Обичайния ми маршрут тръгва от канапето, после прилазвам до онова хубаво нещо с много копчета, дето пуска различни музика като го щракам. От там с няколко крачки (мдаа и крачки мога) се прехвърлям на големия стъклен буркан, който си сменя цветовете като го пляскам по стъклото. От там с един бърз диагонал в тръст стигам до кошарата(отвън изглежда различно, но я познах по следите от зъби). Кошарата има закачен един магазин пълен с играчки – само трябва да си го откача от стената, ма това е лесно – все пак съм 7,5 кг вече 🙂 Вътре има какво ли не – палячовци, топки, жирафи, … ехе – друго си е да има избор. Като им се наситя, продължавам покрай вратата (пътьом изключвам телефона да не ме безпокоят) и стигам до заветната цел – чекмеджетата на бюрото. Ех – направо кореком – листове, химикалки, найлончета, едни такива завитички (кламери им викали) и какво ли още не. Ма нещо напоследък не успявам да стигна до там – таман ми остават някакви си сантиметри и … хоооп – озовавам се във въздуха и кац – в центъра на стаята. Уааааа – аз така не играя.

Такива ми работа. Ще пиша пак като достигна нови точки.